неделя, февруари 19, 2012

Между думите

Докато четеш редовете,
пропускаш това, което съм оставила между тях.
На връщане се питам
по колко начина можеш да интерпретираш изречение
с един смисъл..
...само с един.
Доста по-малко от шансовете,
които съм дала.
Всичко ме боли.
От неслучване, от гонене, от сочене с пръст,
от очаквания и състезания.
Кой ще победи? Нали това търсиш.
Ето тук е точката, в която пътищата ни се разминават.
Няма финал, всичко е права, по която тичаме и ти изостана.
Може би аз.
Може би двама по малко 
са винаги виновните.
За нещо без име
без определение
и без финал.
Не искам предричано бъдеще
не си Ти, ако идваш без изненади
без думи в 3 през нощта
без прегръдки и без истини
без представяне
ако си такъв, какъвто беше досега
не си Ти.

2 коментара:

  1. А някои вървят по две успоредни линии,за жалост не успяват да прочетат думите в очите/а камо ли между редовете/и тяхното е също "нещо без име,без определение и без финал"

    ОтговорИзтриване
  2. Грешките идват от очакването да разбираме по очите. Някои неща трябва да се изказват. Други даже изискват действие. Не всичко трябва да се оставя на случайността :)

    ОтговорИзтриване