вторник, февруари 14, 2012

Разни сенки се разхождат измежду редовете ми. Все едно блокирах, насилствено писане не става, нищо, че трябва да е по шаблон, трябва да е лесно. Аз пак не мога. Другото обаче идва от раз, още преди виното да свърши и сантименталностите да нахлуят. Какво да направя, като нищо не усещам и нищо не мисля. Празно ми е, всичко изтръпна, без думи останах, до виновност. За оправдание - трудно се обича, но е лесно да се оставиш да бъдеш обичан. Слабостта ми избра второто. И всеки който е до мен изгубва смисъл, аз го правя така прозрачен с липсата на всякаква емоция. Пръстите ми се вплитат не където трябва, съзнанието тича в друга посока, едва се побира багажът в килера. Давам напразни надежди, още по-празни прегръдки, по-безсмислено от всякога.
Виновна, противното няма как да се докаже.
Какво да направя, като и аз някога бях от другата страна.

2 коментара:

  1. Улесни ме с твоето оправдание/на мен някак не ми се получаваше,колкото и да го мислех/.И моят килер се попрепълни,но идва пролет и трябва да се поразчисти застоялия багаж/поне така мисля да направя/.Виновността и на мен ми е присъща :D

    ОтговорИзтриване
  2. с разчистването, май, поне вината изчезва.

    ОтговорИзтриване