Нула градуса навън,
толкова са и в сърцето, от нулата започвам пак, докато слушам как ме обвиняват
в ъ з р а з я в а м!
Никой не ме чува, даже собствените ми часовници са срещу мен.
Какво значение има какво е ставало или ще стане, защо ми е да търся последствия, нали отвътре ми се иска? Колко грозно би могло да съществува, зад красивото?
На ръба на пропастта ме спряха.

Пак(а тъкмо скачах).
Да ме боли, боли, ама пък колко, то ще мине. Всичко преминава, поне така твърдят. То и аз така говорех, до последно. Не и днес.