Режа домати и стоя на отворено. Като човек, който се завива здраво, даже когато е лято, никога не съм отваряла терасата. Все така е пуста, нищо, че навън е пролет. Даже гълъбите ми ги няма, откакто се преместих, но и с това съм свикнала. Сменям си местожителството по-често, отколкото грима. Казват, че съм станала дори по-женствена. Спрях месото, връщам си русото, търся начин да стана по-истинска, да се върна назад към първичното, пуша когато ме пристегне сърцето, душата и всичките ми мисли са натясно.
Никога не съм била такава и се чудя това път към смъртта ли е или път към прераждане?
Отговора ще дойде, когато извървиш целият път :)
ОтговорИзтриване