тежиш ми
като камък в дробовете
влачиш все надолу и надолу
към дъното малкото ми тяло
задушаваш всеки опит
да избягам
да дишам
да ме има
болиш така безпощадно
както никога нищо не е боляло
докато мазохистично
си спомням допир след допир
и не искам да спра
защото знам че ще си отидеш
нали вече те няма