Бабите, както е писано вече, са институция. Баба знае най-добре(нещо като мама), но с повече опит. И ако има някой, за когото трябва да се сещаме по-често, то е точно тази жена, която ни обича тройно повече и всяка вечер тихо изрежда имената на внуците.
Баба винаги успокоява като заговори, така ласкаво и приказно, като те погали по косата, както някога правеше.. връща те много далеч и назад. В имало едно време, в разпръснати звезди и други светове, но реални, в които детското и наивното бяха самата истина. Баба си спомня, нищо че забравя дребните неща. А сигурно и ти помниш, затова от време на време те наболява от ляво и трепти мускулът на онази сърдечна честота, дето пазиш само за кръвта си. Кръвта, която вода не става. Която отправя молби вместо теб към Вселената. Баба винаги ще те обича даже повече, отколкото ти обичаш самия себе си.