Препрочитам уроци, които вече съм научила. Но нали основното ми е избягало, докато опитът ми се доказва, затова разбирам, че нищо не е постоянно. Точно тази не-честота водела до болка. Защо привикваме тогава? Мазохизъм може би.
Търсят ме изписвайки самотност и производните и, даже в петък вечер самота. Не разбирам как се вмъкват тайно тези думи в моя речник, след като притихнаха отдавна в тялото. Изчезнаха с годините, не са се появявали пред прага ми. Не защото някой ме запълва, просто нямам нужда. Оставен да прашасва, там няма никой, пред вратата даже стъпките си не различавам. И това идва с повечето опит, ако не и с четене ще стане. От там разбрах, от там научих връзката между привързване и болка, а щом и религиите ти го говорят, може и да има доза истина.
В понеделник вечер не е по-различно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар