някой да мълчи

 

Имам си музика за всичко. Включително и за дни като този. 

  Дни, в които замирисва на дъжд и на ново. От онези хубави промени, които носят със себе си облаци успокоение. Че не е краят, малко желание, много надежда има в нещо толкова красиво. 

  Дни като днес, когато и въздухът, и аз тежим, ми става твърде самотно и тясно с мислите. И не мога да различа какво е - есен ли е, пролет ли, само чувам стъпки по сухото към мен..после се отдалечават. Искам да говоря, говоря, говоря.. но този път някой да слуша. Егоистично искам да разделя тежестта на две, защото така или иначе, тя с времето се трупа. А за някой по-цял от мен, товарът е нищо.

Какво ако чуе за времето, което така бързо минава,
за многото разклонения по пътя,
за забързаните хора, които не знаят къде отиват,
за теб,
за мен,
за разликите, за тежкото на живота,
за иронията, несправедливото, неравенството, мечтите, простотата на красивото, многозначните знаци, дългите изречения, неказаните думи и още, още много има друго, за което някой трябва
да послуша..
и ако това са твоите стъпки..
спри.