Нека се разберем нещо - аз не зная коя съм, така че за теб следва да е непосилно да ме разбираш. Като държава без граници. Не налагам ограничения, хора емигрират постоянно - по мое желание. Изхвърлям ги от леглото, живота, деня - щото в мислите ми никога не се задържат. Не приемам постоянно гражданство, защото съм цялата проекти. Въртя се около себе си, променям всичко механично, вече не разпознавам образ в огледалото. Само случки, slow motion, ничия съм. Градя се, надграждам, после руша. Не съм знаела това за себе си, но какво ли и знам? Затова няма тук да намериш линк към "За мен", няма цък към разбирането ми. Или ме приемаш, или не. Или си избрал да останеш, или те е дострашало. Не обвинявам, не придърпвам към себе си. Имам всички (и всичко) нужни, за да съм с грам по-малко сама.
Спри да мислиш, че четеш и разбираш, че чуваш, докато само ме слушаш, защото дори аз понякога греша за себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар