събота, януари 14, 2012

И все пак.

''Животът на всеки човек се определя от собствения му избор. Първо ние правим избора си, а после изборът изгражда нас.''
От едно нещо винаги ме е било страх най-много и това е собственият ми избор. Сгреших ли, трябва ли, лошо ли е, или пък правилно постъпвам, ще съжалявам ли?
През последните дни си задавам все по-често подобни въпроси, все повече неща извикват нежелани спомени и карат кожата ми да настръхва, и стомахът да се свива.
Съжалявам за неслучилото се.
И ако можех да върна времето назад, щях. Щях да говоря(независимо какво рискувам), щях да действам, щях да съм по-смелата.
Но не бях.
И не знам за добро ли беше, или пък не, но така или иначе, никога няма да разбера.
И все пак..
..съжалявам, че те няма.

2 коментара:

  1. Има го, но не е в миналото, а в бъдещето. Проблемът е, че бъдещето не се случва, докато вратата към миналото не е плътно и здраво залостена.

    ОтговорИзтриване
  2. Понякога миналото се връща неочаквано. Предполагам трябват по-здрави врати.

    ОтговорИзтриване