Да започна да вярвам в нещо. И аз не знам в какво.Докато умението ми да разчитам чужди мисли и намерения се затвърждава, в живота ми си тръгват, и се връщат хора, неуместно, като пролет през януари. Цялата съм в инстинкти, като котка на горещ ламаринен покрив, искам да бягам бързо, някъде, докато не съм се изгорила. Чудя се коя мантра да си преповтарям, само за да спра да мисля със сърцето, така не става. Искам нещо да ми отвлече вниманието, ако може и мен да отвлече, далеч от тук и капаните за сънища. Защото аз съм сън, не искам да съм нереална, нито да мечтая за нереалности, стигаше ми миналото.
Искам да вярвам, в нещо по-силно, но няма.
няма нищо по-
от мен.
Капан и спасение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар