Тръгваме си, заминаваме по маршрута на предопределеното, по-лесно от всякога. Незабележимо, без излишни думи - както сме дошли.
Пазя черно-бели снимки, за да ми напомнят как всичко е преходно. Ръцете няма смисъл да остават една в друга, казват, щом сърцата се разделяли. А обратното какво е? И от него смисъл има ли? Ако ръцете се разделят първи, сърцето тръгва ли с тях? Пропускам и това. Не са нужни отговори, само действия.
Още ми се вярва в половинки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар