Бавно осъзнах колко съм свободна. Питат ме дали не ми е самотно. Отговарям, че съм щастлива.Пиша нещастно, но съм щастлива.
Тежи ми само на душата, но сърцето ми отдавна е свободно. За пръв път пристъпвам по непозната почва толкова спокойно. И знам че е, защото се оставих на течението да ме повлече. Позволих нещата да се случват, без въпроси, без очаквания, без препинателните знаци накрая. Толкова много сърца се разбиват в скалите на живота ми, че се научих да пропускам пулса им. Долавям само далечна честота и я правя саундтрак на живота си. Отдавна осъзнах, че съм нужна само аз, за да обичам. Няма ние, нито ултиматуми, нито изискване за правилната посока. Съдбата ми се движи със скоростта на подводните течения и толкова спокойно се нося по тях, че съм
щастлива.
да.
щастлива съм от неочакваното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар