Много лесно се хвърля кал върху това, което искаш да видиш. Това, което те заслепява. Първичния инстинкт, егото говори. Колко малко даваме от себе си, за да можем just to fit in в обувките на другия. Никакво усилие, пък и защо? Нали е важно да превържем нашата си, наранена страна, която така грубо е ожулена. Няма значение, че противоположната кърви.
Животът не е плосък, оста не сме ние, има толкова много причини, за които не знаем, толкова много умора, която не сме усетили.
Лесно е да се отнесеш с неразбиране към това, което не си усетил.
Пожелавам им усет, значи.
И дано стане по-скоро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар