Пясък сме, да.
И пясък, и прах.
Още щом излязох, видях ясното небе и разсипалият се куп звезди по него. Не съм от типа хора, с многото романтични представи в главата, но винаги съм обичала звездите. Толкова, че не мога да спра да се питам, възможно ли е да кажа, че съм била навсякъде, ако не съм била там? Възможно ли е да живеем, ако не усетим поне малко от топлото на небесата, от светлината и яркостта, от далечното на хоризонта? Колко свят и живот могат да ни се случат, че да не може гледката да ги излекува?
И как да заспя, когато всички звезди се разхождат по вдлъбнатото на ключиците ми, потъват при всяка въздишка и чуват всяка молба?
Иска ми се да пристъпвам по галактиката тихо, като котка, докато хармонията ми марширува в душата.
И пясък, и прах.
Още щом излязох, видях ясното небе и разсипалият се куп звезди по него. Не съм от типа хора, с многото романтични представи в главата, но винаги съм обичала звездите. Толкова, че не мога да спра да се питам, възможно ли е да кажа, че съм била навсякъде, ако не съм била там? Възможно ли е да живеем, ако не усетим поне малко от топлото на небесата, от светлината и яркостта, от далечното на хоризонта? Колко свят и живот могат да ни се случат, че да не може гледката да ги излекува?
И как да заспя, когато всички звезди се разхождат по вдлъбнатото на ключиците ми, потъват при всяка въздишка и чуват всяка молба?
Иска ми се да пристъпвам по галактиката тихо, като котка, докато хармонията ми марширува в душата.
Всичкото цяло,
всичкото всичко усещам,
като гледам само небето,
звездите,
синьото,
изгрев и залез в едно,
всичко се слива.
цък
Няма коментари:
Публикуване на коментар