... ми казва речникът. Но думите ми се губят, а смисълът пропада с тях.
Броя си наум дните, до нещо, което не знам. Мисля си също, че всички сме имали по нещо. Нещо неизказано, но написано, така хубаво разчертано по ирисите на очите. Имаме спомени и хора, загубили се някъде из тях. Имаме дестинации, към които никога не бихме се завърнали, а също и текстове, които само сме посветили.
Но са останали непрочетени
неусетени
неразгадани
И да - има неща, в които всички сме еднакви. Нищо, че не си ги признаваме на глас. Има ги.
Има думи, които всеки от нас е пропуснал да каже на някого. Но и това не признаваме.
Имаме си и съдба. И когато в някой ден, две се пресекат, нищо няма да е било напразно, текстовете ще се препрочитат и ще общуваме не с думи, а само със сетива.
Защото за тези неща, аз думи нямам, имам само музика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар