Настъпила съм съдбата по шала. По цветния му зеленикав нюанс, здраво се държа за него, пъхнах ръката си в задния и джоб и неотлъчно следвам. Защото на двайсет няма правилен път напред и няма други планове, освен моите планове. Няма спирачки, само възвишения и падини.На двайсет кръвта е друга, сменила си е няколко пъти хормоните, животът е друг, рисковете, които поемаме - също. Пулсът ритмично повтаря кога-да-е-ако-не-сега-кога. Ами сега.
И днес. И тук.
Решения се вземат с размах - без колебания и без въпроси.
Останалото не е истина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар