Помня как миришеше асфалтът, когато дъждът попие и бонбонено-розовото на изгрева, и залеза, си спомням. Припомням си и местата, в които съм заравяла мечти, жълтото на лимоновия сладолед, лекотата на глухарчета, котки по огради, мирисът на люляците, когато завали, чувството под краката ти да има истинска земя(а не бетон), трясъкът на вратите, когато някой, когото обичам, се прибира. Бягане, плуване, разходки под дъжда, покриви на коли и звездите над тях, чужди ръце по гърба, открити води през декември си спомням,
празници в които всичко е било цяло.
сегашното аз часовници връща и това защитава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар