Задавам същия въпрос на Google и той ми отговаря с изречение, отново с въпросителен знак накрая. Пет. Само пет неща, за които да съм благодарна.
Изглежда лесно, но изисква внимателно премисляне на ценности, като започнеш през семейството и стигнеш до съдбата. В противоречие на датата, обаче, на мен не ми е благодарно. Не е денят и не е времето.
Едно, че не ми е благодарно за хората. Трябва да е материалното, вещите, ненаситността.. но са те. И всеки ден ми се доказва в какво сме се превърнали, колко много от себе си сме изгубили по пътя към ''повече".
Две, че мразя скоростта на времето. Смътно помня цитат, който казваше колко хубаво би било да има нещо, което да запечата в бутилка мириса на спомените, за да не си отиват никога. Няма да повярвате колко бързо минава животът. Чувала съм това толкова пъти и в нито един, мисля, не съм го разбирала истински. Но сега знам.
Три, че светът ни се обърна. Че на бялото, казваме черно, че доброто е лошо и обратно. Четири, че обичаме да говорим твърде много. Думите са от значение. И казаните и замълчаните, всичко е важно, а на нас усетът ни се губи. Губи ни се щастието, вкусовете, цветовете, небето, земята, сънят, шумът на тревата, росата по венчелистчетата, допирът на чужда длан, камъчетата по стъпалата, мирисът на дъжд, животът ни се губи - това пето.
Неблагодарни сме. Неблагодарни сме и толкова.
Колкото и да говорим, колкото и да наизустим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар