Все имам начин да избягам

Спя в kingsize bed, под бели, пухести облаци за завивка, чуждо е, с чужда ръка между бедрата ми. А другата - отляво, настанила се е  върху заетото ми сърце, където всички врати са затворени. Става рано, за да ме прегръща (нещо отдавна търсено, просто не и тук), за да ми каже да се пазя... а аз се крия от всички сладки чувства, поднесени в легло за мен. Крия се когато затворя очи и не му казвам нищо, потъвам в пух и мисли между 3 и 4 по тъмно.
Не мога да се нося по течението, на повърхността на отношенията...
сънувам, че не мога да обичам.