че снегът навън се трупа в преспи
нищо че сняг няма
така студено е станало напоследък
така претръпнало и сънено
както само една или две други зими през годините
време за преосмисляне, нали?
напоследък все си мисля
колко съм сгрешила
казвайки дори на себе си
че под завивките не искам никой да топли ледените стъпала
време за пренареждане
на приоритети
животът преди другото
без да усетя, че другото е вързано с живота
и нито хилядите чаши чай,
нито тежкият мирис на мандарини
не стоплят така,
както нечии чужди стъпала
върху твоите...
Пренареждам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар