Някак неусетно, без да искам,
като да стоиш в претъпкано метро - все някога залиташ и се пускаш.
Разликата е само, че няма върху кого да падна. И се чудя аз ли съм или е от другите?
И как така изтървам всичко на земята, как се чупи толкова лесно всяка връзка?
Днес бях в обувките на Пепеляшка и честно казано не са удобни.
Днес просто Исках, но Не можех
Мисля си дали съм наследила тази обреченост
и колкото повече разплитам конците,
толкова по-страшно ми става.
Минах през метрото
през сълзи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар