...better find the way out of your fear

Мразя се, за това, че мисленето извън кутийката някак не ми се получава. Праволинейна съм до мозъка на костите си, до желанието да има само една линия и само едно метро. А може и до спазването на всички биологични, социални, правни закони - на всичко. Тези дни се поправям, излизам от кашона, пристъпвам си границите и честно казано, е по-трудно от всякога. Не безнадежността е опасна - опасни са кутиите и страхът да разкъсаш стените. Вкоренен ми е в мислите, станал на вяра, завързал очите, ръцете и думите. Страхът (ме)се събаря (надявам се).