Тези дни чувам само "Ти го заслужаваш." и се чудя колко често ми го казват, и колко рядко всъщност вярвам, че заслужавам всичко, което се е случило.
Понякога искам да не мисля. Защото по този път идва отговорността към другите и цялата тежест на едно обещание, което сам стоварваш на рамото си. Обещание да върнеш всички жестове.
Заслужавам ли наистина това, което имам?
Защото имам много(често без да знам и без да моля). Имам всичко нужно, а аз още търся себе си из чужди улици. Добра ли съм? Къде започна всичко?
Мисля, че си губя границите на "достатъчно", размиват ми се представите дали се справям или не...
Достатъчно добра ли съм, само това искам да знам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар