четвъртък, септември 13, 2012

Лондон беше наказание.
Беше суров урок от живота, че не можеш да се криеш вечно - все някога порастваш.
За дни стана различен.
Лондон се бунтува.
Като августовското море, прелива от живот и нетърпение да се покаже на света.
Лондон е различен.
Няма установени стандарти, няма правила, няма срам, няма въпроси. Оставаш сам със себе си и куп от непознати лица, които те пресрещат в някой тунел на метрото. Живее денонощно. Близо два милиона минават под земята, за да достигнат до някъде. Създават шарен свят, в който можеш да си себе си, без да бъдеш осъждан и без да плащаш за чуждото мнение.
Лондон е класика.
От черните таксита, които спират на всеки светофар, до сервитьорите в бели ризи, които ти поднасят затоплени прибори. Куп цветя по улиците, малки бели(понякога червени), стари къщи, с колело отпред и дървен под отвътре. Мирише на чай и дъжд едновременно, толкова хубаво, че не знаеш дали може да бъде истина. Бални зали, а отвън най-красивите смокинги и рокли, за които само слушах като малка.
Всичко е тук.
С малко късмет, от изплашен заек се превръщаш в странна птица, скитаща по улиците с часове.
Лондон приютява.
Всичките ти странности са у дома....
(даже и ако ти не си).













                                                                                         да, виждала съм и това.

2 коментара:

  1. Толкова е красиво и някак вълшебно!Обожавам Лондон, въпреки че никога не съм била там... Пожелавам си да усетя и видя нещата, които описваш. :))

    ОтговорИзтриване
  2. И аз ти го пожелавам. Трябва да се изживее, независимо дали ще е завинаги. (това вече всеки сам си го подрежда в пъзела:)

    ОтговорИзтриване