сряда, март 27, 2013
Не-?
Какво-смятали-хората. Никога не съм се интересувала от това, някак никакво ми е било и съвсем не съм мислила за разни мнения. Един комплекс по-малко. Не разбирам как се живее със съзнанието, че нечии очи са втренчени в теб и очакват. Майната им на очакванията. Винаги съм незагрижената, неблагодарната, непомнещата, немолещата, неизслушващата, нестарателната, непукистът, изобщо едно голямо не съм станала в очите на другите ('ми, значи, от поредното самосъзидание ме спасило това, че не слушам хората, ти да видиш..). Хората живеят съдейки и недоволни. Нещастни, щях да кажа, понеже ни е в психиката, но това е друга ендорфинна тема. И ако ти поставят летви все по-високо, а ти ставаш все по-хитър, просто ще има с какво да се топлиш през зимата. Те да коват там.. понеже винаги всеки ще има представа за теб. Ще има очакване, което няма да надскочиш, но пък ще си си ти. И това, което би следвало да помниш е, че представата, която имаш за себе си - ще живееш с нея, тя е вътре в теб, единствен критерий за осъщественост.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Здравейте,
ОтговорИзтриванеБлогът Ви е много по-различен от повечето в blogspot.com. Харесва ми това, че освен с красива форма на поднасяне, постовете се отличават и със съдържание. Такова, неинтересуващо се (в унисон с текста по-горе) от очаквания и стандарти.
Допаднаха ми мислите в тази публикация. Мога само да допълня, че в голяма степен начинът, по който ни възприемат другите, е огледална реакция на представата ни за самите нас.
Поздрави и много интересни постове!
Благодаря Ви, напълно съгласна съм с казаното - човек живее със собственото си Аз и е повече от наложително да сме в синхрон с него. А чуждите възприятия произтичат от връзката ни с това Аз. За съжаление, струва ми се, това е едно от най-сложните за постигане неща - цялостно разбиране и уважение към себе си.
ОтговорИзтриванеСещам се за една притча по темата. Ще се опитам да я предам в максимално синтезиран вид. Един принц (предполагам, че и обикновен човек ще свърши работа :)) решил да усъвършенства познанията си за живота. И тук, разбира се, има мъдрец. Нашият герой отишъл при него да му поиска съвет. Попитал го как да премине по Пътя на живота.Мъдрецът му отговорил, че ще се изправи пред три врати. На всяка от тях ще има надпис, а той ще изпита непреодолимо желание да изпълни указанията. Първата врата била с надпис "ПРОМЕНИ СВЕТА", втората "ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ", последната "ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ". И така той се впускал във всяка битка с желание и жар. Естествено обаче не успявал да изпълни заръките, защото те били неосъществими. Минало време, принцът срещнал отново мъдреца. Старецът (предполага, че е старец - трудно ми е да си представя 20 годишен мъдрец) го попитал дали е научил нещо докато преминавал през изпитанията. Ако преразкажа отговорите дадени от принца ще ми отнеме много време, а и ще стане дълъг текст, така че ето най-сбития вариант. Когато героят отново отишъл при първата врата на нея вече пишело - "ПРИЕМИ СВЕТА", на втората "ПРИЕМИ ДРУГИТЕ", а на последна "ПРИЕМИ СЕБЕ СИ".
ОтговорИзтриванеМисля, че тази притча илюстрира точно нашите коментари. Нито светът, нито другите са виновни как се чувстваме и мислим. В 99% от случаите проблемът е вътре в нас. Затова аз смятам, че един от белезите на щастието, ако не основният, е човек да е в хармония със себе си. Как се постига тя обаче :)? Някакви идеи?
Най-вероятно всеки сам трябва да открие своята истина
Съгласна съм, всеки за себе си избира как. Важното е да стане.
ОтговорИзтриване