tag:blogger.com,1999:blog-6417204039149607854.post3091887182939761007..comments2023-05-13T13:33:10.083+03:00Comments on Sur Les Toits Parisiens: Не-?Sunshinehttp://www.blogger.com/profile/02978359144989740134noreply@blogger.comBlogger4125tag:blogger.com,1999:blog-6417204039149607854.post-3463688772768054732013-03-29T16:00:39.401+02:002013-03-29T16:00:39.401+02:00Съгласна съм, всеки за себе си избира как. Важното...Съгласна съм, всеки за себе си избира как. Важното е да стане.Sunshinehttps://www.blogger.com/profile/02978359144989740134noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6417204039149607854.post-34640885580648327642013-03-29T14:15:01.770+02:002013-03-29T14:15:01.770+02:00Сещам се за една притча по темата. Ще се опитам да...Сещам се за една притча по темата. Ще се опитам да я предам в максимално синтезиран вид. Един принц (предполагам, че и обикновен човек ще свърши работа :)) решил да усъвършенства познанията си за живота. И тук, разбира се, има мъдрец. Нашият герой отишъл при него да му поиска съвет. Попитал го как да премине по Пътя на живота.Мъдрецът му отговорил, че ще се изправи пред три врати. На всяка от тях ще има надпис, а той ще изпита непреодолимо желание да изпълни указанията. Първата врата била с надпис "ПРОМЕНИ СВЕТА", втората "ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ", последната "ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ". И така той се впускал във всяка битка с желание и жар. Естествено обаче не успявал да изпълни заръките, защото те били неосъществими. Минало време, принцът срещнал отново мъдреца. Старецът (предполага, че е старец - трудно ми е да си представя 20 годишен мъдрец) го попитал дали е научил нещо докато преминавал през изпитанията. Ако преразкажа отговорите дадени от принца ще ми отнеме много време, а и ще стане дълъг текст, така че ето най-сбития вариант. Когато героят отново отишъл при първата врата на нея вече пишело - "ПРИЕМИ СВЕТА", на втората "ПРИЕМИ ДРУГИТЕ", а на последна "ПРИЕМИ СЕБЕ СИ".<br />Мисля, че тази притча илюстрира точно нашите коментари. Нито светът, нито другите са виновни как се чувстваме и мислим. В 99% от случаите проблемът е вътре в нас. Затова аз смятам, че един от белезите на щастието, ако не основният, е човек да е в хармония със себе си. Как се постига тя обаче :)? Някакви идеи?<br />Най-вероятно всеки сам трябва да открие своята истинаIvan Madzharovhttps://www.blogger.com/profile/04530095779488694624noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6417204039149607854.post-33511712717277516612013-03-29T10:22:39.891+02:002013-03-29T10:22:39.891+02:00Благодаря Ви, напълно съгласна съм с казаното - чо...Благодаря Ви, напълно съгласна съм с казаното - човек живее със собственото си Аз и е повече от наложително да сме в синхрон с него. А чуждите възприятия произтичат от връзката ни с това Аз. За съжаление, струва ми се, това е едно от най-сложните за постигане неща - цялостно разбиране и уважение към себе си.Sunshinehttps://www.blogger.com/profile/02978359144989740134noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6417204039149607854.post-80892321902673615192013-03-29T08:50:15.340+02:002013-03-29T08:50:15.340+02:00 Здравейте,
Блогът Ви е много по-различен от пове... Здравейте,<br /><br />Блогът Ви е много по-различен от повечето в blogspot.com. Харесва ми това, че освен с красива форма на поднасяне, постовете се отличават и със съдържание. Такова, неинтересуващо се (в унисон с текста по-горе) от очаквания и стандарти. <br />Допаднаха ми мислите в тази публикация. Мога само да допълня, че в голяма степен начинът, по който ни възприемат другите, е огледална реакция на представата ни за самите нас.<br /><br />Поздрави и много интересни постове!Ivan Madzharovhttps://www.blogger.com/profile/04530095779488694624noreply@blogger.com