Знаеш.

Шаблон ми е миналото по гърба. Всичко, което някога е оставало, съм превърнала в мастило и криле. Другото е незначително, дребнавото минава пред очите и се скрива зад дати. Ако вечер сме най-открити, то и към мен някъде има процеп, през който ще ти позволя да видиш, че мисля за теб. В 3am и някои утрини. Мисля си, че наистина нищо не ми е останало и аз така съм избрала. Така съм избягала - без картички, подобаващо сбогуване, без думи... само ключове съм запазила, от врати, които заключих в една прохладна вечер и най-вероятно ще останат затворени. Но съм го избрала, не защото искам, знаеш.
Не съжалявам, нищо че отвътре всичко ме гризе.
Сега вече вярвам, че всичко е било точно, достатъчно и истинско. Може би просто не навреме, а може и неписано, знам ли. Сега вече виждам колко хора срещнах за последните години порастване. И колко малко съм начертала върху себе си, за да съм сигурна, че ще продължа да вярвам, че остават. И остават, наистина. В три през нощта, миналото ми от тях е начертано.
Всичко което обичам, помня.