всичките ми обвинения

притаили са се някъде

чакат да избухнат

някой ден, но не сега

да ме сочат с пръст

и солта да сипят

искат

за граници им говоря

тях винаги ги има

те са задъненото на улицата

и онова огледало

което познавам от двете страни

и което ще бъда

ще се потроша

скоро

(а как искам всъщност да греша)

сега съм ярко ягодово русо

а на рамото ми

чертаят се окръжности

разлистени и розови

като черешов цвят в снега

мирише на липи

усещам краткотрайност

докато чакам да свърши зимата