Чакам

Понякога търся смисли в най-притихналите си сърдечни ъгли и не зная имам ли място там, където поначало не принадлежа. Там, където никога ме е нямало, но се провирам с такава обич, ще ме има ли, ще мога ли да бъда? Понеже, знам, разни съдби се пресичат и разни книги се пишат, но все така съм не на мястото си и все така усещам, че ме има неперфектна в перфектното бъдеще. Аз съм такава, неудобна за всичко, изпочупена и постоянно бягаща, ще се спра ли и ще се (пре)обърна ли, някога? Кога започва малкото-всичко, което очакваш и искаш?
Другата година ми казват, а аз все другите години съм чакала, все те са ми били обещавани.
Другата година друга ли ще е?