По миглите ми никнат маргаритки,
крехка съм - лимонова трева.
Настъпвам тихо, със сланата
и не я усещаш скрита обичта.
Вишневите устни шепнат,
не слушай хилядите им лъжи.
В слънчевото на косата крия
надежда за останалите дни,
когато с пръсти ще ме нарисуваш,
с цвят на захарен памук
и дъга ще ми направиш даже,
любов ще ме наричаш кротко, до без звук.
Красиво е!
ОтговорИзтриване