сряда, октомври 10, 2012

С всичките си сетива


В социалната мрежа е пълно с хора, които отбелязват по разни карти къде са. Винаги съм изпитвала страх да прекъсвам момента, за да записвам, да забождам карфици по карти, да вмятам коментар... винаги съм се страхувала да отместя поглед. Защото си мисля, важно е да потъваш в момента. Да се давиш в него, докато не те задуши с красотата си.
А после пилей думи колкото искаш...
Ще разсипя малко и тук за перфектните мигове.
Небето плачеше над Лондон, както винаги, докато аз го гледах, скрита в сладкарница, където се лееше джаз и горещо кафе по обяд. Сетивата са странно нещо - когато едно проработи, всички други мълчат. Затова и думите бяха заглушени от кадифените стъпки на страхотни костюмирани мъже, блясъкът на витрините, топлината на дървесни цветове, контрастиращи със сивото навън, изписаните с тебешир табели, които се разтичаха.
Съвсем бавно се разнесе аромат на топли кроасани и онези парфюми, които си тръгват заедно с теб на сутринта. Усещаше се полъхът на всяко движение, топлата пара на машините, която обгръщаше въздуха, тежестта на стъпките по дървения под, чуваше се всеки удар на малките лъжички в чашите, топенето на захарта...
Върна се зрението - сваляне на шапки, шлифери, погледи към часовниците, които прецизно отмерваха всяка свободна минута, танц на класическата красота.
После пак пристъпи ароматът, но този на излял се дъжд, когато отворих вратата на излизане. Студът настигна кожата под дрехите, изтръпнах за секунди...
това се помни цял живот.

4 коментара:

  1. Красиво си го описала, дългия момент в сладкарницата... Вчера, в Лондон, в едно кафе ми се случи да преживея един подобен, сякаш безкраен момент, идващ за пореден път да ми напомни колко красив е животът в настоящето...
    Обичам да чета текстовете ти. Намирам ги за много искерни...

    ОтговорИзтриване
  2. Красотата наистина е навсякъде!
    Благодаря :)

    ОтговорИзтриване
  3. С голям интерес разгледах блога ти и останах много приятно изненадана и доволна от него.Имаш много добре изграден стил на писане и като цяло нещата които публикуваш са смислени и красиви.Благодаря за тази песничка.Преди години съм я слушала, но го е хубава.Наистина в социалната мрежа е пълно с хора, които отбелязват по разни карти къде са. Това не го разбирам , да публикуваш всяко свое действие с дата и час и с кого."Върна се зрението - сваляне на шапки, шлифери, погледи към часовниците, които прецизно отмерваха всяка свободна минута, танц на класическата красота", наистина една красота от думи.

    ОтговорИзтриване