събота, октомври 13, 2012

Baker Street

Живея до Baker street.
Това, ако си лондончанин, ще ти се стори странно, дори абсурдно, понеже тук всичко е безбожно скъпо. Около двайсет крачки след метростанцията започват километрични опашки, които ти пречат да видиш какво става няколко метра напред. Всъщност това са чакащите посетители на музей с восъчни фигури. Счита се за атракция, нищо че за мен продължава да е безинтересно. Улицата започва с Pizza Express и продължава в същия дух на ресторанти, заведения за бързо хранене и тук-там някоя банка или аптека. Тук всеки бърза и нищо не е навреме.
Влаковете на метрото са през 2-3 минути, но всички се качват в първия, защото... ами, няма време.
Живея до Baker street. Аз не виждам това място така.
Просто защото слънце има само сутрин, а после малко по малко се струпват дъждовни облаци над покривите и в четири започва да вали. В най-близкия магазин, човекът от охраната ме поздравява на влизане, а като си тръгвам, винаги ми пожелава хубав ден. И наистина го мисли.
Чувам звънеца на училището отсреща на всеки 40 минути и всъщност това е нещото, което най-често ме събужда. Достатъчни са ми 15 минути, за да стигна до Regent's Park, място, което не мисля, че съм способна да опиша. Защото думите спират на входа, пред оградите от ковано желязо.
В малките улички наоколо са скрити антикварни магазини, квартални пъбове, малки салони за красота и книжарници, в които можеш да си купиш старо издание на "Разум и чувства", Джейн Остин за един паунд. Слухът ти долавя и най-нежните тонове на британски акцент, а полъхът от движението на хората, винаги оставя аромат на Ърл Грей след себе си.
Времето не се разделя тук, защото никой не спи. По тъмно те посреща тестостерон изпълнен с рок в себе си... чака някое момиче, заглежда се във всяко идващо такси. Пак тълпа от хора, нищо че отдавна мина полунощ. Вървя боса, защото новите ми обувки не ме обичат, но никой не забелязва това. Можеш да си всеки и всичко...
Биг Бен е просто кула. Мостовете, дворецът, постоянните круизи с корабчета по реката, телефонните кабини... не това е Лондон.
Лондон е следобедните часове, ароматът на кафе и кифлички, десетте различни езика, които ще чуеш в рамките на десет минути.
Влюбвам се в града.
Снимката е от днес, а мястото е Greenwich Park, Южен Лондон.

Няма коментари:

Публикуване на коментар