Има моменти, от онези малките, които остават в ъгълчетата на съзнанието ти завинаги.
Има думи, които си припомняш, за да продължиш напред - и тялом, и духом.
Други, пък, мазохистично впиваш във душата си, само за да усетиш острието им отново.
Има дни, в които ритмично се поклащаш, докато джазът на път към вкъщи се разлива заедно с дъжда. В спомените си, обаче, се сещаш за онези, през които просто искаше да те няма.
И си ти, и пак не си. Не знаеш защо, но знаеш, че трябва. А може би искаш?
Търся спасение в себе си. Опасно е само, ако очите ми видят мираж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар