петък, юли 15, 2011

от една и съща страна на вратата

Разкажи ми мелодия,
изтръгни всяка мисъл като звук.
Нарисувай картина със своите пръсти, по моето тяло.
Изричай думите, които винаги криеш зад маската.
Усмихни сърцето ми,
оплети ме в ириса на погледа си,
замъгли перманентно съзнанието ми.
Води ме по пътя към себе си,
изпрати ме обратно,
прегърни ме нежно,
впий сладка черна отрова в кожата ми,
сложи и етикет за принадлежност. На теб.
После остани с мен. до мен. и завинаги.
Днес.

Няма коментари:

Публикуване на коментар