Лятото в София е повече от горещо. Излизам и попадам на място, което не съм очаквала, че съществува. Не в сивотата на селото-държава в което живеем, нито в монотонността, нито в ограниченото мислене.
Минавайки през Графа, с чаша вкусно фрапучино в ръка, нещата изглеждат коренно различни. Тук юли ме гали с лъчите на слънцето, из въздуха се смесват аромати от чуждите парфюми, а моят попива всеки лъч, за да го превърне в спомен. Дори самотата изглежда различно.
Спирам да потърся нещо интересно на пазарчето с книгите. Сякаш времето поема дъх и колекционира прах, антики, истории, погледи, интереси... хора. Чувам трамваите, вятърът носи цвят от липи а Ролинг Стоунс решават да станат саундтрак на деня.
Сатенени роклички, разкрити глезени, слънчеви очила, полепнали кичури коса по устните, гланц, сладолед йогурт, детски смях, бляскави витрини, разголени манекени гледат от там, мирише на фреш и прохладни нощи. В градинката на Народния театър шахматистите дори не забелязват изнизващите се минути. Три момичета седнали в тревата играят белот и се наслаждават на огромни парчета диня. В центъра на столицата срещам всички. Всичко. Или те намират мен? Усещам жълтите павета под краката си и си мисля колко обичам това място. Всичките причини да се боря така настървено да бъда. да бъде. тук. днес. завинаги. Открих ги и не искам да си тръгват.
Трябват ми, за да не губя поглед от целта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар