Друга съм вече. От днес? От вчера? Все едно. Не мога да повярвам как животът се(те/ни/ме) променя за секунди, прави всичко, което си случил безсмислено, кухо, непотребно дори на спомените, събиращи прах във времето. Няма ни, не съществувам аз, не съществува правилно, погрешно, избори - колкото искаш.
Свободен радикал, предприемащ радикални решения и резки промени.
Страх ме е от това, което съм. Страх ме е да действам и едновременно с това със замах и безпощадно теглих чертата. Изненадах и себе си, и другите, останах сама и отново нищо. Чувствам нищо, става ми празно и в сърцето, и в мислите, и в стаята, в града. И само очите напълних със сълзи, събрах багажа от душата и го изхвърлих. Учудих се колко прах и непотребни вещи, страхове и желания съм събрала с времето. Къде намерих място? Кога забравих да почиствам ненужното? А грешното? Колко още път ще извървя, докато науча себе си да не пазя нищо. Нужно ми е да съм празна, чиста, нужно ми е друго, друго място, друго време, други хора, други обстоятелства, други цели. Тръгвам си от себе си, от Него, други си тръгнаха от мен, нямам дом, нито имам къде да приютя тялото си.
Но пък давам душа под наем. Кой знае, може поне от това да изкарам пари, за да оцелея. Някъде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар