Удивително е колко бързо приучаваме тялото си към нечий допир. Към топлината, към усещането, към аромата на чуждата кожа по себе си.
Всеки сантиметър разстояние боли, всеки ден без него не е бил. Липсва, дори когато го няма за час. Ще го чакам, ще се върне, още по-опустошително от вчера, за да ми остави белези по празните места. За да наруши съня, да спре дъха, да го боля.
Тази нощ обаче, вятърът ми довява черна магия. Наяве.
Няма коментари:
Публикуване на коментар