ДИЛЕМИ

От важните моменти в живота, това, което най-силно е оставило отпечатък в съзнанието ми е времето. Така разбирам, че нещо се случва. Бурята идва бързо, силно - точно като събитията, които се появяват най-неочаквано. Не мога да се разбера.
Искаше ми се пред последното изречение да сложа едно "напоследък", но за секунди осъзнах, че е лъжа. Всъщност никога не съм проумявала изцяло себе си. Идва момент, в който получаваш това, което си чакал. Може да е нещо мъничко, нещо важно, нещо задоволяващо ненаситното ти его, нещо благородно, нещо успокояващо... Животът не е ли това? Поредица от случване и чакане на събития, за които си мислиш, че са най-съществената цел?
От мен да знаете - моментът винаги идва. Чакаме толкова настървено, че когато стрелките на часовника се съберат идилично, за да покажат идеалното време, не знаем какво да правим.
Стигнах до точката, в която се питам какво се случва. Исках, а сега не знам накъде? Напускат ме хора, прииждат други, тръгвам си от едно място, търся ново, задавам си въпроси, отговорите на някои от които не бих искала да разбера, мислите ми преминават през най-ужасяващите мигове на миналото ми и стигат тук.
Тук - при дъждовните дни, неразгаданите копнежи, многото пътища, малкото правилни избори.
На последният ми изпит, ми зададоха въпрос какво е дилема. След като интерпретацията ми се оказа погрешна, ми разясниха, че при дилемата са налични много избори, но никой от тях не е добър. Иначе казано - задънена улица. Ами сега накъде?
Мирише ми на сълзи. Скоро и аз ще се изваля.