сряда, юни 01, 2011

I'm crying everyone's tears. I have already paid for all my future sins.
Очакването на нещо винаги поставя малкото ти тяло на нокти. Аз чакам цяла вечност.
Да съм щастлива...
Не ми се получи. Единственото, което животът продължи да хвърля по мен, е кал със следите от обувките на мечтите ми. Виждам само сенките им в далечината и не мисля, че скоро ще ги догоня.
Плащам на съдбата за бъдещето и настоящето откакто се помня. Затова и не искам да се връщам в миналото. А само душата да догони тялото ми. И да сме цяло. Неразделни.
Уморих се от живота, а в същото време не ми е достатъчен.
Уморих се.. на деветнайсет.

5 коментара:

  1. Моята душа още гони тялото, на възраст два пъти колкото твоята и чувствам всичко друго, но не и умора.
    Не всеки успява да постигне това към което се стремиш...Просто не спирай да мечтаеш!

    ОтговорИзтриване
  2. Просто ми се иска да знам, че на двата пъти колкото моята възраст и аз вече ще се чувствам цяла.

    ОтговорИзтриване
  3. За това нещо, никой не може да ти даде гаранция :)

    ОтговорИзтриване
  4. За такива мрачни настроения имам един лаф "преследвам се" и продължението му: "внимавай де не се стигнеш". И сега си цяла... зрееш още :)

    ОтговорИзтриване
  5. Прекрасно! :)) Бъди спокойна, миличка, на прав път си към това, което търсиш :)))

    ОтговорИзтриване