неделя, юни 26, 2011

дъги.

Парфюмът му се появява рязко, още преди мелодията от стъпките му да започне да звучи. Топлината на очите му прелива в слънчевите лъчи и озарява света в най-различни цветове. Ударите на сърцето приемат звука на всяко негово премигване. Появява се и изчезва също за толкова кратко, колкото и трапчинките от замечтаната усмивка... и светът отново оживява. В нереалност.
И пак е тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар