Спирки

Имам нужда от нова версия на образа в огледалото, понеже този вече го познавам твърде добре.
Времето ме кара да се чувствам стара, ненадеждна, безсмислена. Разрових се в себе си, за да разбера къде да отида, но се оказа по-трудно, отколкото си мислех.
Чувам едрите капки по асфалта, вдишвам дъжда и сякаш отново очаквам есента. Бягам, връщам се назад, обръщам нова страница в живота си, а през старите прозират мастилени петна, по които изчитам миналото.
Някъде измежду редовете прочетох за Щастие. Помня, че май съм го имала, някога, някъде... имах нещо. И бързах да получа още. Е, не стана, но нали когато се чувстваш като във филм, кървиш само, за да знаеш, че живееш?
Понякога мечтите и филмите от детството се връщат. И случват. Не винаги както сме очаквали или искали, но задължително по най-ироничен начин.
Не съм от тук, да. Аз съм само турист на тези свят, живот и време. Багажът винаги е с мен, книгата е отворена, за да напомня за това, което беше. И търся път, и място..търся вярната посока. Толкова много места съм напуснала...
Само от меланхолията не можах да избягам.