Полюсите на магнита

Разкъсва всяка струна на душата ми, развълнуваната кожа не издържа под напора на горещата кръв, разбунтувала се от тихия му допир. Не знам дали от уискито или джазът в главата, но съзнанието все повече се оплита в нервите, чертаещи пътя към тайните кътчета на душата ми. Мъгливо ми е. Пред очите полумрак, в душата кръстопътища, по кожата отпечатъци. Забравям бързо вчера, само защото спомените от минали дни се връщат още по-натрапчиво. Горчи, като алкохолът по устните ми, но също толкова ефикасно лекува кървящите рани по жадното ми тяло. Разпилявам се и се връщам в себе си по-неоткрита от всякога. Някои желания носят разруха.
Само той ме изгражда и събаря хиляди пъти. Истината е, че никога не съм била резистентна на неговото притегляне.