Къде започва всичко?
Разпилявам се при всеки полъх на вятъра. Разпръсвам се, изпълвам всяка част от пространството, раздавам и пак се връщам към себе си. Не точно цяла. Не точно същата.
Но не съм и друга.
Бях. Някога, някъде, не знам дали по-добра. Зная само, че разпознавах образа в огледалото - на онова момиче, което живееше с огромна страст към живота, но не реагираше така бурно и ранимо на всичко, вярваща, спокойна, дръзка, даже малко непукист.
Не че се оплаквам. От много време се опитвам да си втълпя, че някои случки просто т.р.я.б.в.а. да се случват. Без съпротивление. Просто се чудя къде е старото ми Аз? И опасна ли съм сама за себе си? Момичето в огледалото днес на такова ми прилича.
Сега знам, че врагът не спи до мен. А в мен. В нея - не точно новата, не-точно същата.
Страхливка, не я харесвам.
Ако можех да я изгоня от безжизненото си тяло, нямаше да се поколебая да използвам ритници.