Мирише ми на сладко от малини. На топло утро, на парфюмът на майка ми по възглавниците, на ароматното кафе и на морски бриз. Чувам шумоленето на листата на цветята от терасата, крясъка на гларусите, нахлуващият през прозорците вятър, нареждането на порцелановите чаши. Виждам как тук-там някой лъч се прокрадва, сливайки се с цветовете в стаята. Меката мебел е приела формите на тялото ми, когато съм скачала отгоре от щастие, когато съм се свивала на кълбо плачейки. Тъканта им е пропита със сълзите ми, въпреки че единственото, което можеш да видиш са две малки петънца от накапано сладко. Познавам всеки ъгъл на тези и без това малки стаи. Блясъкът на чашите за вино напомня за приближаването на вечерята. Не обичам да съм сама, пък и малкото време което имам ми позволява да оценя уюта на по-късните часове. Звъни се на вратата, а босите ми крака бързо се насочват към нея и също толкова бързо се отдалечават, за да успея да изключа фурната навреме. Колкото и мълчалив да си, в тези моменти правиш своя свят общ. Думите се превръщат в комфортната прегръдка, от която детето в теб е имало толкова голяма нужда. Ароматът на парфюм се възвръща бързо и този път пропълзява чак до разпиляната ми коса и остава там, за да ме накара да се почувствам у дома.
Мирише ми на връщане към себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар