сряда, май 04, 2011

Две звезди

Някои неща се превръщат в навици, които ти помагат да преживееш деня. В края му пак съм тук. Мислите ми се изсипват наведнъж, здравият бент поддава и всичко преля. А очите ми не бяха вкусвали соленото на сълзите и тежестта на въздуха в гърдите ми. Мамка му, аз никога не плача. По-срамното е, че не можах да спра течащото кранче докато съм сред хора. Объркването, монотонността и умората идват в повече, та тъкмо когато бях пуснала машината на auto play, човешкото се показа. Знаех си, че имам нужда от ремонт, но понякога нямаме време за рутинната проверка на механизма. Срам и позор за малката ми фабрика, изпълняваща чуждите желания и покриваща най-високите критерии! Несъвършенствата ме карат да приличам на една от всичките, а когато се превръщам в собствената си инспекция и проверка на способности, тотално ми иде да си сложа ранг "Две звезди" с потенциал към 3-та.
Не става само с желание, трябва и капацитет.

1 коментар:

  1. Простичко, но много силно казано...самата истина.

    ОтговорИзтриване