Бааавно и сигурно. Тялото ми се отделя от душата. Или душата от тялото - не знам.

Чудя се какъв е капацитетът на безжизнените ни трупове. Колко можеш да натовариш една (уж идеална) система за живот?
Вяра. Забравям за тази дума, може би защото никога не съм успявала да я побера в себе си. Има неща, които мозъците ни отказват да попият и внедрят като опция. Моят е имунизиран срещу надежда и спокойствие. Самоунищожавам се напълно съзнателно и не мога да спра тялото си.  Търся най-прекия път към събирането на останките от себе си. От това, което някога бях..
А имах спокойствие.