Било хубаво да правим грешки. Учили сме се от това, а после кой знае - можело да предадем на някой друг мъдростта си даже. Чудя се на кой ли му е нужно моето знание за част от нещата в живота. Чудя се дали някой ден ще седя кротко на терасата в дома си или в удобно канапе до камината и ще разказвам на детето си забравени случки от миналото с часове? Дали ще ме слуша докато говоря за многото допуснати грешки, за различните ситуации и хора, които съм срещала, за изводите, които съм направила..Не вярвах, че хората се променят, докато не го видях у себе си. Поех по еднопосочен път, който по-късно се оказа просто началото на пустиня. И стана някак трудно да избирам накъде да поема. Видях обаче, как детето в мен порасна и разбра, че сами определяме кои грешки да приемаме и кои не можем да си позволим. Разбра, че е способно да извърши неща, които преди биха ускорили пулса му до неритмично бързи честоти, биха хвърлили смут в иначе ясното съзнание, изглеждайки нелогични и невъзможни. В тази борба за оцеляване и саморазвитие трябваше да внимава дори за най-незначителния си избор.
И се промени. Случи се нещо, което все още не съм разбрала изцяло, но зная, че е поредната важна крачка в живота ми. Имах нужда от побутване. Един простичък подтик и всичко тръгна.
Туп. туп...
Туп. Туп...
Туп..
нагоре-надолу по стръмните стъпала, с бясна скорост. Кой ли ще ме спре? Уча, развивам се, падам, ставам, грешка и пак нов урок. Искам да знам. и да мога. и да действам. да имам.
Искам да разказвам за грешки и поуки. Искам мъдрост.
Записвай си ги и ще ги разказваш на деца, внуци и каквото друго дойде :)
ОтговорИзтриванеЗаписвай ги, че се забравят иначе.
Дори глупостите.
:))