четвъртък, април 14, 2011

Forever could never be long enough

They say everything's about timing. Yeah. Time is everything.


Все питат какво искаш. Каква искаш да бъде твоята друга половина?
Аз не искам никого до себе си. Не и личност, просто запълваща сивото ежедневие. Не искам някой, който да ме прегръща, да ми подарява цветя безпричинно, да вдишва аромата на кожата ми рано сутрин, тялото му да оставя извивки по матрака или да говорим с часове за всичко.
Не искам да съм оплетена в сръчно изтъкана паяжина от емоции, желания, очаквания, правила.
Ще почакам. Ти ще дойдеш.
Може би не точно ти - за когото съзнанието ми така ревностно е запазило най-ценното си място. Нещата понякога приемат причудливи форми. Неочаквани обрати.
Но ще дойде Той.
Ще приеме всичко, ВСИЧКО-цялата тежест, миналото, бъдещето в едно. Така че аз..
Те пускам. Теб и спомените за април, за дъждовете от белите цветчета на дърветата, за музиката, за тихите летни вечери под звездите, на покрива, на плажа, за безсмислените разговори и подарените усмивки. Остави ме. Аз чакам друг.. някой непознат.
А в очите му виждам сигурност и доверие. Виждам желание за борба и победа.
А може би и себе си.

2 коментара:

  1. Романтичен клип, хубава музика- чудесно е за лека нощ, мерси! Тайминг му е майката, това е! :)
    А, ти пишеш хубаво. Моето 'хубаво' означава естествено и искрено.

    ОтговорИзтриване