Животът ни не се измервал с броя вдишвания, ами с... да, нали.. знаеш.
Аз пък само с дишане си го броя. Само тогава усещам пулса си, така че майната им на умните фрази. И на клишетата.
Майната му на всичко.
Докато не съм те вдишала, даже сърцето ми е претръпнало. А щом даваш началото на всяко мое минус и плюс безкрайност, то ще броя с твоите числа. С теб ще меря и щастието, и желанията, и живота си. Ще събирам всяка капка дъжд, поета от кожата ми, по време на нашите разходки. После ще ги изплача, само за теб, без дори да си разбрал. Но и тях ще съм изброила, за да знам какво ти давам. Броя си и минутите, и дните, и сълзите, и сърдечните удари, и виковете, и въздишките.
Не, че ще си искам всичко вложено обратно.
Просто си броя - ей така, за да съм сигурна, че те живея.
Много свежо, изпълнено с вяра и енергия :)
ОтговорИзтриване